1883
от Уикипедия, свободната енциклопедия
< 18 век | 19 век | 20 век > | |||||||
01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
Съдържание |
[редактиране] Събития
[редактиране] По света

Куага (Equus quagga)
- 24 май — Отворен е Бруклинският мост в Ню Йорк, след 13 години строителство.
- 12 август — В зоопарка в Амстердам умира последният жив представител на Куага (Equus quagga), подвид на равнинната зебра.
- 27 август — Изригва вулканът Кракатау, Индонезия, причинявайки смъртта на около 36 000 души.
- 15 септември — Отваря врати Тексаският университет в Остин.
- 4 октомври — Започва първото пътуване на Ориент Експрес.
- 24 октомври — Кардифският Университет отваря врати под името Университетски колеж на Южен Уелс.
- Сидни и Мелбърн са свързани с железница.
- Немският учен Роберт Кох изолира причинителя на болестта Холера - холерният вибрион.
- Започва изпълнението на проекта на архитекта Антонио Гауди за църквата Саграда Фамилия в Барселона, чието строителство е започнато година по-рано по напълно различен проект.
- Започва издаването на американското списание „Life“.
- В Дънфърмлин, Шотландия е построена първата библиотека „Карнеги“ с дарение от бизнесмена и филантроп Андрю Карнеги. До 1929 година са построени около 2500 библиотеки „Карнеги“ по цял свят.
[редактиране] В България
- 19 септември (7 септември стар стил) — Съставено е осмото правителство на България, начело с Драган Цанков.
[редактиране] Родени
- Димитър Даскалов, участник в Септемврийското въстание 1923 г.
- Борис Денев, художник
- Александър Боримечков, деец на БКП
- Бай Кръстьо, планинар
- Димитрис Семсис,
- Манол Кочов, български революционер
- Младен Звездов, български революционер
- 6 януари — Халил Джубран, ливанско-американски писател
- 10 януари — Алексей Николаевич Толстой, руски писател
- 10 януари — Атанас Дачев, български революционер
- 13 януари — Никола Марковски, български революционер
- 15 януари — Власи Власковски, български политик
- 18 януари — Иван Кинкел, Български икономист от руски произход
- 27 януари — Димитър Мишайков, български юрист
- 8 февруари — Йозеф Шумпетер, австрийски икономист
- 13 февруари — Тодор Попадамов, български революционер
- 18 февруари — Никос Казандзакис, гръцки писател
- 23 февруари — Карл Ясперс, немски психиатър и философ
- 4 март — Дамян Велчев, български политик
- 5 март — Радул Милков, български вонен пилот
- 9 април — Богдан Филов, български политик
- 25 април — Семьон Будьони, съветски маршал
- 27 април — Димитър Грънчаров, деец на БЗНС
- 30 април — Ярослав Хашек, чешки писател-сатирик
- 9 май — Хосе Ортега и Гасет, испански философ
- 13 май — Хенк Снейвлит, нидерлански политик
- 15 май — Владимир Попанастасов, български поет
- 18 май — Валтер Гропиус, германски архитект († 1969)
- 20 май — Фейсал I, крал на Ирак († 1933)
- 23 май — Дъглас Феърбанкс, американски актьор († 1939)
- 5 юни — Джон Мейнард Кейнс, британски икономист
- 6 юни — Атанас Саев, български революционер
- 15 юни — Анри Делоне, френски футболен организатор
- 15 юни — Георги Тановски, български военен деец
- 27 юни — Александър Радолов, български политик
- 28 юни — Пиер Лавал, френски политик
- 3 юли — Франц Кафка, немскоезичен писател
- 4 юли — Петър Мутафчиев, български историк
- 6 юли — Григор Василев, български политик
- 20 юли — Александър Андреев, български революционер
- 29 юли — Бенито Мусолини, италиански политик
- 11 август — Ернст Щадлер, немски поет и критик
- 15 август — Иван Мещрович, хърватски скулптор
- 19 август — Коко Шанел, френска дизайнерка
- 9 септември — Преподобна Стойна, българска ясновидка
- 23 септември — Чудомир Кантарджиев, български революционер
- 26 септември — Гоно Манчев, български революционер
- 8 октомври — Ото Варбург, германски биохимик
- 12 октомври — Иван Снегаров, български историк
- 12 октомври — Ян Студницка, австрийски футболист
- 13 октомври — Александър Егоров, съветски маршал
- 2 ноември — Пенчо Златев, български генерал
- 22 ноември — Сирак Скитник, български писател
- 2 декември — Марко Рясков, български икономист и министър
- 10 декември — Христо Герчев, български публицист
- 10 декември — Андрей Вишински, юрист и дипломат
- 14 декември — Морихей Уешиба, японски майстор на бойните изкуства и създател на айкидото
[редактиране] Починали
- ? — Пиер Огюст Кот, френски художник
- ? — Сюлейман паша, османски офицер
- Савфет Мехмед паша, османски политик
- 18 януари — Марин Калугеров, български духовник
- 23 януари — Гюстав Доре, Художник и гравьор
- 13 февруари — Рихард Вагнер, немски композитор (р. 1813)
- 11 март — Александър Горчаков, руски политик
- 14 март — Карл Маркс, немски философ и политикономист
- 30 април — Едуар Мане, френски художник
- 8 май — Мидхат паша, османски държавник
- 16 май — Алексей Церетели, руски дипломат
- 23 май — Циприан Норвид, полски поет
- 20 юни — Гюстав Емар, френски писател
- 3 септември — Иван Тургенев, руски писател
- 24 септември — Филип Велев, български книжовник и учител
- 22 октомври — Майн Рид, британски писател
- 26 ноември — Панарет Пловдивски, български духовник