от Уикипедия, свободната енциклопедия
1 юли е 182-ият ден в годината според григорианския календар (183-и през високосна). Остават 183 дни до края на годината.
- 69 г. — Веспасиан е издигнат за император на Римската империя от легионите.
- 1097 г. - Битка при Дорилеон: Кръстоносците водени от принц Боемунд I Антиохийски побеждават селджукската армия, водена от Килич Арслам I.
- 1847 г. — В САЩ са пуснати в употреба първите залепващи пощенски марки.
- 1863 г. - Американска гражданска война: Започва Битката при Гетисбърг.
- 1881 г. - 2 Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години.
- 1894 г. — Основан е бразилският футболен клуб Клуб де Регаташ Ботафого, предшественик на днешния Ботафого от Рио де Жанейро.
- 1905 г. — Алберт Айнщайн прави публично достояние създадената от него Теория на относителността.
- 1907 г. — В САЩ са създадени първите военно-въздушни сили.
- 1911 г. — Полският биохимик Казимир Функ открива витамините.
- 1916 г. — Първата световна война: Започва една от най-кръвопролитните битки през войната — Битката при Сома.
- 1921 г. — По предложение на Александър Теодоров-Балан е въведена правописна реформа.
- 1942 г. — Втората световна война: След 8-месечна обсада германската армия овладява Севастопол.
- 1960 г. — Двете Сомалии — британска и италианска получават независимост и се обединяват в една държава.
- 1962 г. — Руанда и Бурунди стават независими от Белгия държави.
- 1968 г. — В Женева е подписан Договор за неразпространение на ядрените оръжия от СССР, САЩ, Великобритания и други страни.
- 1975 г. — Людмила Живкова оглавява културното ведомство на Народна република България.
- 1976 г. - Португалия предоставя автономия на Мадейра.
- 1980 г. — В Полша избухва стачка, ръководена от профсъюза Солидарност.
- 1881 г. - 2 Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години.
- 1996 г. — Неврокопският митрополит Пимен е избран за патриарх от алтернативния Свети Синод.
- 1997 г. — Китайска народна република възстановява суверенитета си над Хонконг, с което приключва 156-годишното колониално управление на Обединеното кралство.
- 1997 г. — В България е въведен валутен борд и българския лев е приравнен към германската марка (1 DEM = 1000 BGN).
- 2000 г. — В България започва здравна реформа, чието цел е да замести безплатното здравеопазване.
- 2002 г. - Основан е Международният наказателен съд, който разглежда дела на лица за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на агресия.
- 2004 г. — Космическият апарат Касини-Хюйгенс, по съвместна програма на НАСА и ЕКА, влиза в орбита около Сатурн.
- 2009 г. — Открит е новият терминал на Летище Пловдив.
Принцеса Даяна и Джон Траволта
- 1646 г. — Готфрид Лайбниц, германски математик († 1716 г.)
- 1804 г. — Жорж Санд, френска писателка († 1876 г.)
- 1847 г. — Хайнрих Гелцер, немски историк († 1906 г.)
- 1872 г. — Луи Блерио, френски авиоконструктор и пилот — пионер († 1936 г.)
- 1879 г. — Леон Жуо, френски профсъюзен деятел, Нобелов лауреат († 1954 г.)
- 1889 г. — Вера Мухина, руска скулпторка († 1953 г.)
- 1899 г. — Константинос Цацос, президент на Гърция († 1987 г.)
- 1899 г. — Чарлз Лотън, английски артист († 1962 г.)
- 1902 г. — Уилям Уайлър, американски режисьор от френски произход († 1981 г.)
- 1909 г. — Никола Парапунов, комунистически партизанин († 1943 г.)
- 1909 г. — Сергей Закариадзе, грузински актьор († 1990 г.)
- 1911 г. — Сергей Соколов, съветски маршал
- 1914 г. — Ахмед Хасан ал-Бакър, иракски политик († 1982 г.)
- 1915 г. — Уили Диксън, американски блус музикант († 1992 г.)
- 1916 г. — Оливия дъ Хавиланд, американска актриса
- 1920 г. — Амалия Родригеш, португалска певица († 1999 г.)
- 1921 г. — Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор († 2010 г.)
- 1921 г. — Маргарита Дупаринова, българска актриса († 2005 г.)
- 1922 г. — Стоян Стоянов, български психиатър († 1999 г.)
- 1926 г. — Робърт Фогел, американски икономист, Нобелов лауреат през 1993 г.
- 1929 г. — Джералд Еделман, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1972 г.
- 1931 г. — Лесли Карон, френско-американска актриса
- 1931 г. — Мирон Иванов, български писател († 1988 г.)
- 1931 г. — Сейни Кунче, нигерски военен диктатор († 1987 г.)
- 1931 г. — Станислав Гроф, чешки психиатър
- 1933 г. — Никола Лечев, български баскетболист
- 1934 г. — Сидни Полак, американски режисьор († 2008 г.)
- 1938 г. — Александър Курляндски, съветски писател
- 1938 г. — Едуард Захариев, български режисьор († 1996 г.)
- 1939 г. — Паскал Гилевски, писател от Република Македония
- 1941 г. — Майрън Шолс, канадски икономист, Нобелов лауреат през 1997 г.
- 1944 г. — Стоян Райчевски, български публицист
- 1950 г. — Дейвид Дюк, американски политик
- 1952 г. — Дан Акройд, канадски актьор
- 1956 г. — Юлия Кънчева, българска актриса
- 1961 г. — Даяна Спенсър, принцеса на Уелс († 1997 г.)
- 1961 г. — Карл Луис, американски атлет
- 1962 г. — Доминик Кийтинг, британски актьор
- 1967 г. — Памела Андерсън, канадски модел
- 1976 г. — Патрик Клуйверт, холандски футболист
- 1977 г. — Лив Тайлър, американска актриса
- 1982 г. — Анелия, българска певица
- 1982 г. — Кармела ДеЧезаре, американски модел и кечистка
- 1982 г. — Хилари Бъртън, американска актриса
- 1998 г. — Холи Стийл, британска певица
- 251 г. — Деций Траян, римски император (* 207 г.)
- 251 г. — Херений Етруск, римски император (* 227 г.)
- 1109 г. — Алфонсо VI, крал на Леон и Кастилия (* 1040 г.)
- 1784 г. — Вилхелм Фридеман Бах, германски композитор (* 1710 г.)
- 1836 г. — Феликс дьо Божур, френски дипломат (* 1765 г.)
- 1839 г. — Махмуд II, султан на Османската империя (* 1785 г.)
- 1853 г. — Николай Ст. Палаузов, български търговец (* 1776 г.)
- 1881 г. — Херман Лоце, германски философ (* 1817 г.)
- 1891 г. — Михаил Когълничану, румънски държавник (* 1817 г.)
- 1896 г. — Хариет Бичър Стоу, американска писателка (* 1811 г.)
- 1944 г. — Таня Савичева, руска ученичка (* 1930 г.)
- 1950 г. — Елиел Сааринен, финландски архитект (* 1873 г.)
- 1961 г. — Луи-Фердинан Селин, френски писател (* 1894 г.)
- 1971 г. — Уилям Лорънс Браг, австралийски физик, Нобелов лауреат (* 1890 г.)
- 1974 г. — Хуан Перон, президент на Аржентина (* 1895 г.)
- 1982 г. — Герасим Младенов, български актьор (* 1916 г.)
- 1990 г. — Иван Серов, руски офицер (* 1905 г.)
- 1997 г. — Джошуа Хасан, гибралтарски политик (* 1915 г.)
- 1997 г. — Робърт Мичъм, американски актьор (* 1917 г.)
- 2001 г. — Николай Басов, руски физик, Нобелов лауреат (* 1922 г.)
- 2003 г. — Нхау, намибийски актьор (* 1944 г.)
- 2004 г. — Марлон Брандо, американски актьор (* 1924 г.)
- 2004 г. — Ричард Мей, британски юрист (* 1938 г.)
- 2004 г. — Тодор Скаловски, македонски композитор (* 1909 г.)
- 2005 г. — Иван Колев, български футболист (* 1930 г.)
- 2009 г. — Карл Молдън, американски актьор (* 1912 г.)
- 2011 г. — Васа Ганчева, българска журналистка и водеща (* 1946 г.)
Мик Бокс и Бърни Шоу от Юрая Хийп, декември 2001 г., Лондон
