1934
от Уикипедия, свободната енциклопедия
< 19 век | 20 век | 21 век > | |||||||
01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
Съдържание |
[редактиране] Събития
- 19 май — Деветнадесетомайски преврат — съставено е петдесетото правителство на България, начело с Кимон Георгиев.
- 9 юни — Показано е първото анимационно филмче с Доналд Дък.
- 26 август — Цар Борис III открива Паметника на свободата на връх Шипка.
- 9 октомври — Извършен е Марсилски атентат в Марсилия, Франция, при който е убит югославският крал Александър I Караджорджевич.
[редактиране] Събития: Австрия — 1934 година
- 25 юли — Убит е канцлерът на Австрия Енгелберт Долфус.
[редактиране] Събития: Германия — 1934 година
- 26 януари — Германия и Полша подписват пакт за ненападение за 10 години.
- 30 януари — Обнародване на закона за реорганизация на Райха.
- 20 април — Химлер става действащ шеф на Гестапо в Прусия.
- 14 юни — Първа среща на Адолф Хитлер с Бенито Мусолини във Венеция.
- 17 юни — Вицеканцлерът Франц фон Папен осъжда продължаването на нацистката революция.
- 30 юни — „Пуч на Рьом“(Нощта на дългите ножове). Елиминиране на SA в полза на райхсвера и унищожаване на множество политически противнци с помощта на Гестапо. Реорганизиране на SA.
- 20 юли — SS се откъсва от SA и става самостоятелна организация в рамките на NSDAP.
- 26 юли — Назначаване на Франц фон Папен за дипломатически представител в Австрия.
- 2 август — Умира президентът Паул фон Хинденбург. Длъжностите на райхспрезидента и райсхканцлера се обединяват. Вермахтът полага клетва към фюрера и райхсканцлера Адолф Хитлер.
- 19 август — Народно допитване за закона „За върховния глава на Германския Райх“ (фюрер и райхсканцлер Адолф Хитлер): 89,93% от гласоподавателите се изказват в полза на Адолф Хитлер (при 99% участие в изборите).
[редактиране] Родени
- Васил Мръчков, български юрист и политик
- Илия Джерекаров, български писател
- Марин Гогев, български художник
- Петър Ширилов, писател от СРМ
- 12 януари — Васил Симов, български волейболист и треньор
- 16 януари — Мерилин Хорн, американска оперна певица
- 17 януари — Иван Спасов, български композитор и диригент († 1996 г.)
- 26 януари — Тодор Кавалджиев, Вицепрезидент на Република България
- 27 януари — Федерико Майор, учен и политик
- 29 януари — Димчо Рошманов, български оперетен и читалищен деятел
- 4 февруари — Петър Чернев, български актьор
- 5 февруари — Ханк Аарон, американски бейзболист
- 10 февруари — Татяна Лолова, българска актриса
- 11 февруари — Иван Терзиев, български режисьор
- 15 февруари — Никлаус Вирт, швейцарски учен, създател на езици за програмиране
- 21 февруари — Иван Божков,
- 27 февруари — Ралф Нейдър, американски адвокат
- 9 март — Юрий Гагарин, руски космонавт († 1968 г.)
- 15 март — Крикор Азарян, български режисьор († 2009)
- 25 март — Христо Фотев, български поет
- 26 март — Алън Аркин, американски актьор
- 27 март — Ищван Чурка, унгарски журналист, писател и политик
- 31 март — Ричард Чембърлейн, американски актьор
- 2 април — Брайън Глоувър, британски актьор
- 3 април — Джейн Гудол, английски приматолог
- 3 април — Христофор Тзавелла, български фолклорист
- 5 април — Роман Херцог, осми Бундеспрезидент (Германия)президент на Германия
- 12 април — Тодор Еврев, български лекар, професор
- 19 април — Жан Циглер, политик, социолог, писател и публицист
- 3 май — Иван Андонов, български режисьор и актьор
- 3 май — Хенри Купър, британски боксьор
- 24 май — Кирил Господинов, български актьор († 2003 г.)
- 27 май — Харлан Елисън, американски писател
- 29 май — Георги Йорданов, български политик
- 4 юни — Никола Ковачев, български футболист
- 6 юни — Албер II, крал на белгийците
- 8 юни — Видое Подгорец, македонски писател
- 25 юни — Васил Попов, български театрален и кино артист
- 25 юни — Петре Андреевски, писател от Република Македония
- 1 юли — Сидни Полак, американски режисьор, актьор и продуцент
- 3 юли — Стефан Абаджиев, български футболист
- 5 юли — Николай Бинев, български кино и театрален актьор
- 13 юли — Уоле Шоинка, нигерийски писател, лауреат на Нобелова награда за литература през 1986 г.
- 22 юли — Тодор Цонев, български художник-карикатурист († 2004 г.)
- 25 юли — Георги Кордов, български естраден певец, композитор и диригент
- 6 август — Пиърс Антъни, американски писател
- 6 август — Петър Крумов,
- 14 август — Павел Владимиров, български футболист
- 16 август — Пиер Ришар, френски актьор и режисьор
- 30 август — Анатолий Солоницин, руски актьор
- 10 септември — Васил Казанджиев, български композитор, диригент и общественик
- 12 септември — Михаил Протич, български ендокринолог
- 20 септември — София Лорен, италианска актриса
- 21 септември — Леонард Коен, канадски поет
- 23 септември — Пер Улув Енквист, шведски писател
- 28 септември — Бриджит Бардо, френска актриса и модел
- 28 септември — Тодор Диев, български футболист († 1995 г.)
- 28 септември — Брижит Бардо, френска актриса и модел
- 2 октомври — Лальо Аврамов, Български цигулар
- 6 октомври — Петър Дочев, български художник
- 11 октомври — Хиндо Касимов, български актьор († 1986 г.)
- 12 октомври — Ричард Майер, американски архитект
- 18 октомври — Кир Буличов, руски учен и фантаст († 2003 г.)
- 31 октомври — Йоан Левиев, български художник
- 12 ноември — Леонид Щейн, украински шахматист († 1973 г.)
- 12 ноември — Вава, бразилски футболист
- 13 ноември — Стефан Кожухаров, български учен — литературовед († 2000 г.)
- 14 ноември — Георги Робев, хоров диригент († 2002 г.)
- 18 ноември — Василис Василикос, гръцки писател
- 24 ноември — Алфред Шнитке, руски композитор
- 28 ноември — Гато Барбиери, аржентински саксофонист
- 2 декември — Тарчизио Бертоне, държавен секретар на Ватикана, камерлинг на католическата църква
- 8 декември - Вили Казасян, български композитор
- 9 декември — Джуди Денч, британска актриса
- 15 декември — Райна Кабаиванска, българска певица
- 20 ноември — Лев Полугаевски, руски шахматист († 1995 г.)
- 19 декември — Иван Крумов, български общественик
- 24 декември — Стиепан Месич, втори президент на Хърватия (2000-)
- неизвестна дата:
- Иван Иконописов — Бебето, български плувец и ватерполист
- Илинден Спасе, албански писател
- 27 декември — Ваня Войнова, българска баскетболистка
[редактиране] Починали
- Атанас Назлъмов, български военен деец
- Михаил Николов, български революционер
- Петър Костич, сръбски просветен деец
- Пиер-Жорж Жанио, френски художник
- януари — Илия Балтов, български военен и революционер
- 10 януари — Маринус Ван дер Любе, холандски комунист, обвинен в подпалването на Райхстага
- 20 януари — Гаврил Генов, български политик (р. 1892 г.)
- 24 януари — Жеко Радев, български географ (р. 1875 г.)
- 29 януари — Фриц Хабер, немски химик, лауреат на Нобелова награда за химия през 1918 г. (р. 1868 г.)
- 5 февруари — Уилям Морис Дейвис, американски геоморфолог
- 17 февруари — Зигберт Тараш, немски шахматист (р. 1862 г.)
- 21 февруари — Аугусто Сесар Сандино, никарагуански политик
- 24 февруари — Гаврил Занетов, български юрист
- 7 април — Владимир Серафимов,
- 11 април — Джон Колиър, британски художник
- 12 април — Никола Генев, български военен деец
- 19 април — Александър Морфов, български композитор
- 2 май — Никола Ракитин, български писател (р. 1885 г.)
- 25 май — Анани Явашов, български просветен деец
- 9 юни — Христос Цундас, гръцки археолог
- 10 юни — Александър Яшченко, руски юрист (р. 1877 г.)
- 18 юни — Панайот Бърнев, български военен деец
- 30 юни — Грегор Щрасер, германски политик
- 2 юли — Ернст Рьом, лидер на СА (щурмоваци)
- 4 юли — Мария Кюри, полска физичка, първата жена лауреат на Нобелова награда и първият човек, награден с Нобелови награди в две различни области — физика през 1903 г. и химия през 1911 г. (р. 1867 г.)
- 9 юли — Иван Хаджиниколов, български революционер
- 25 юли — Енгелберт Долфус, австрийски политик (р. 1892 г.)
- 25 юли — Нестор Махно,
- 27 юли — Илия Димушев, български революционер
- 1 август — Михаил Розов, български революционер
- 13 август — Георги Вазов, български военен деец
- 5 октомври — Жан Виго, френски филмов режисьор
- 9 октомври — Александър I, крал на Югославия;
крал на сърби, хървати и словенци - 9 октомври — Луи Барту, френски политик
- 10 октомври — Владо Черноземски, български революционер (р. 1897 г.)
- 15 октомври — Реймон Поанкаре, Френски президент
- 16 ноември — Георги Тодоров, български военен деец
- 20 ноември — Вилем де Ситер, нидерландски астроном (р. 1872 г.)
- 1 декември — Бончо Боев, български икономист
[редактиране] Нобелови награди
- Физика — наградата не се присъжда
- Химия — Харолд Юри
- Физиология или медицина — Джордж Уипъл, Джордж Майнът, Уилям Мърфи
- Литература — Луиджи Пирандело
- Мир — Артър Хендерсън
—— Вижте също: