2006
от Уикипедия, свободната енциклопедия
< 20 век | 21 век | 22 век > | |||||||
01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
2006 (MMVI) е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
Определена е като:
- Годината на Водолея. Следващата година на Водолея ще бъде през 2018.
- Годината на Кучето в Китайския календар
- Година на Моцарт. По случай 250 години от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт.
Съдържание |
[редактиране] Събития
- 10 февруари — Откриват се Зимни олимпийски игри 2006 в Торино, Италия. Церемонията по закриването е на 26 февруари. Следващите Зимни олимпийски игри 2010 ще бъдат във Ванкувър, Канада.
- 20 февруари — Утвърдено е Националното знаме на Демократична република Конго.
- 24 февруари — Сформира се българската рок-група Кота 0.
- 1 март — Стартира частната ТВ мрежа Central Television Network.
- 11 март — Мишел Башле става първата жена президент на Чили.
- 26 март — Забранено е пушенето на обществени места в Шотландия.
- 19 април — Хан Мюнг Соок става първата жена министър-председател на Южна Корея.
- 22 април — Джалал Талабани е избран за втори път за президент на Ирак.
- 2 юни — 3 юни — Парламентарни избори в Чехия.
- 7 юни — Лидерът на терористичната мрежа „Ал Кайда“ в Ирак Абу Мусаб ал Заркауи и седем от неговите помощници са убити след американска въздушна атака североизточно от Багдад в провинция Диала.
- 9 юни — Започва Световното първенство по футбол 2006 в Германия, с победа на домакините над Коста Рика с 4:2.
- 23 август — За първи път български отбор се класира в груповата фаза на Шампионската лига — ПФК Левски (София) след равенство 2:2 с Киево (Верона) (в първия мач „сините“ печелят с 2:0 на стадион „Васил Левски“).
- 23 септември — Парадът на любовта се провежда в Сан Франциско.
- 22 октомври — В България се провеждат президентски избори — 1-ви тур. Избирателна активност 42,51%.
- 29 октомври — В България се провеждат президентски избори — 2-и тур. Избирателна активност 41,21%. Победител е социалистът Първанов с 75,9%, срещу 24,1% на националиста Сидеров.
- 30 декември — Бившият диктатор Саддам Хюсеин е екзекутиран.
- 31 декември — Затваряне на III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй“.
[редактиране] Родени
[редактиране] Починали
- Никола Корчев, български скулптор (р. 1931)
- 7 януари — Юри Буков, български пианист (р. 1923)
- 9 януари — Руслан Райчев, български диригент (р. 1919)
- 13 януари — Божидар Божилов, български поет (р. 1923)
- 15 януари — Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, кувейтски монарх (р. 1926)
- 19 януари — Уилсън Пикет, американски певец (р. 1941)
- 21 януари — Ибрахим Ругова, косовски политик (р. 1944)
- 23 януари — Дамян Заберски, български художник (р. 1929)
- 25 януари — Ангел Ценов, български футболист (р. 1947)
- 27 януари — Йоханес Рау, бивш президент на Германия (р. 1931)
- 4 февруари — Павел Матев, български поет (р. 1924)
- 23 февруари — Александър Алексиев, писател от Република Македония (р. 1929)
- 23 февруари — Бранко Пендовски, писател от Република Македония (р. 1920)
- 1 март — Александър Фол, български историк-траколог (р. 1933)
- 3 март — Генко Генков, български художник (р. 1923)
- 4 март — Роман Огаза, полски футболист (р. 1952)
- 11 март — Слободан Милошевич, сръбски политик (р. 1941)
- 15 март — Георгиос Ралис, гръцки политик (р. 1918)
- 22 март — Иван Методиев, български футболист и треньор (р. 1955)
- 23 март — Дезмънд Дос, американски военен герой (р. 1919)
- 27 март — Станислав Лем, полски писател-фантаст (р. 1921)
- 13 април — Мюриъл Спарк, шотландска писателка (р. 1918)
- 2 май — Стефан Груев, български журналист, писател и общественик (р. 1922)
- 3 май — Карел Апел, холандски художник (р. 1921)
- 6 май — Александър Миланов, български писател и преводач (р. 1933)
- 12 май — Методий Стратиев, католически архиепископ на София (р. 1916)
- 12 май — Артър Порджис, американски писател (р. 1915)
- 21 май — Асен Гаврилов, балетист и хореограф (р. 1926)
- 26 май — Едуар Мишлен, френски бизнесмен (р. 1963)
- 31 май — Минчо Семов, български учен (р. 1935)
- 3 юни — Жул Леви, български композитор и диригент (р. 1930)
- 3 юни — Зако Хеския, български филмов режисьор (р. 1922)
- 7 юни — Абу Мусаб ал Заркауи, йордански терорист (р. 1966)
- 7 юни — Абу Мусаб ал-Заркауи, ръководител на Ал-Каида в Ирак (р. 1966)
- 18 юни — Джика Петреску, румънски композитор и певец (р. 1915)
- 18 юни — Соня Кънчева, българска народна певица (р. 1929)
- 5 юли — Андрей Краско, руски актьор (р. 1957)
- 7 юли — Сид Барет, английски музикант (р. 1946)
- 10 юли — Шамил Басаев, чеченски командир (р. 1965)
- 20 юли — Жерар Ури, френски кинорежисьор, киносценарист и киноартист (р. 1919)
- 23 юли — Агоп Мелконян, български писател (р. 1949)
- 28 юли — Дейвид Гемел, британски писател (р. 1948)
- 31 юли — Иван Златев, български физик (р. 1926)
- 3 август — Елизабет Шварцкопф, немска оперна певица (р. 1915)
- 13 август — Георги Райков, български борец (р. 1953)
- 15 август — Тецухико Асаи, японски каратист (р. 1935)
- 25 август — Кирил Ракаров, български футболист (р. 1932)
- 30 август — Нагиб Махфуз, египетски писател, лауреат на Нобелова награда за литература през 1988 година (р. 1911)
- септември — Димитър Точев, български поет и писател, журналист (р. 1930)
- 4 септември — Стив Ъруин, австралийски естественик (р. 1962)
- 12 септември — Атанас Жеков, български художник (р. 1926)
- 20 септември — Свен Нюквист, шведски кинооператор, удостоен с две награди „Оскар“ (1973, 1983) (р. 1922)
- 22 септември — Пепа Николова, българска актриса (р. 1946)
- 24 септември — Димитър Инкьов, български писател (р. 1932)
- 25 септември — Петре Андреевски, писател от Република Македония (р. 1934)
- 1 октомври — Атанас Михайлов, български футболист (р. 1949)
- 7 октомври — Анна Политковская, руска жирналистка (р. 1958)
- 9 октомври — Седат Алп, турски археолог (р. 1913)
- 10 октомври — Стоян Орманджиев, български футболист и треньор (р. 1920)
- 13 октомври — Арсений Пловдивски, български духовник (р. 1932)
- 13 октомври — Любомир Начев, български политик (р. 1954)
- 15 октомври — Христо Андоновски, историк от Република Македония (р. 1917)
- 16 октомври — Валентин Паниагуа, перуански политик (р. 1936)
- 31 октомври — Питер Бота, южноафрикански политик (р. 1916)
- 1 ноември — Донка Паприкова, социален работник (р. 1915)
- 1 ноември — Стойчо Мазгалов, български актьор (р. 1930)
- 3 ноември — Александър Караиванов, български аграрен учен (р. 1925)
- 6 ноември — Асен Дурмишев, български лекар, учен и политик (р. 1938)
- 6 ноември — Божидар Абрашев, български политик (р. 1936)
- 9 ноември — Маркус Волф, германски офицер (р. 1923)
- 10 ноември — Джон Уилямсън, американски писател (р. 1908)
- 16 ноември — Милтън Фридман, американски икономист (р. 1912)
- 17 ноември — Ференц Пушкаш, унгарски футболист и треньор (р. 1927)
- 20 ноември — Робърт Олтмън, американски режисьор (р. 1925 г.)
- 23 ноември — Александър Литвиненко, подполковник от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), служил и в КГБ (р. 1962 г.)
- 29 ноември — Енрико Катуци, италиански футболист и треньор (р. 1946 г.)
- 7 декември — Любен Беров, български политик (р. 1925 г.)
- 10 декември — Цветан Владовски, български певец (р. 1956 г.)
- 12 декември — Питър Бойл, американски актьор (р. 1935 г.)
- 16 декември — Райчо Райков, български журналист и общественик (р. 1951 г.)
- 21 декември — Сапармурад Ниязов, президент на Туркменистан (р. 1940 г.)
- 25 декември — Джеймс Браун, американски музикант (р. 1933 г.)
[редактиране] Нобелови награди
- Физика — Джон Матър, Джордж Смут
- Химия — Роджър Корнбърг
- Физиология или медицина — Андрю Файър, Крейг Мело
- Литература — Орхан Памук
- Мир — Мухамад Юнус, Грамин Банк
- Икономика — Едмънд Фелпс
[редактиране] Филдсов медал
Андрей Окунков, Терънс Тао, Венделин Вернер, Перелман (отказал наградата)