1933
от Уикипедия, свободната енциклопедия
< 19 век | 20 век | 21 век > | |||||||
01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
Съдържание |
[редактиране] Събития
[редактиране] Събития : Германия 1933 година
- 4 януари — Тайна среща на Адолф Хитлер и Франц фон Папен в къщата на банкера Курт фон Шрьодер в Кьолн за обсъждане ролята на Адолф Хитлер в бъдещето немско правителство.
- 28 януари — Канцлерът Шлайхер си подава оставката.
- 30 януари — Паул фон Хинденбург назначава Адолф Хитлер за канцлер на Германия.
- 2 февруари — Започва Втората международна конференция за разоръжаване.
- 22 февруари — Около 40 000 мъже от SA и SS полагат клетва за помощни полицаи.
- 27 февруари — Гори сградата на Райхстага.
- 28 февруари — С президентски указ (Ermachtigungsgesetz) Адолф Хитлер получава извънредни пълномощия.
- 5 март — Избори за Райхстаг: нацистите печелят 288 места от общо 647.
- 9 март — Химлер става директор на полицията в Мюнхен.
- 13 март — Назначаване на Гьобелс на поста райхсминистър за публична просвета и пропаганда.
- 16 март — Доктор Хялмар Шахт става президент на Райхсбанката.
- 17 март — Учредяване на Leibstandarte-SS Adolf Hitler под ръководството на Йозеф Дитрих.
- 21 март — Забрана за комунистите да заемат местата си в Райхстага. Създават се специални съдилища за обвинения срещу политически противници.
- 24 март — Закон за извънредни пълномощия на правителството.
- 31 март — Отделните провинции в Райха губят самостоятелна власт.
- 1 април — Бойкот на еврейските магазини.
- 21 април — Адолф Хитлер определя Рудолф Хес като водач на депутатите от NSDAP.
- 26 април — Учредяване на Гестапо (тайна държавна полиция).
- 2 май — Разпускане на профсъюзите.
- 10 май — Горене на книги в Берлин и на други места в Германия.
- 17 май — Забрана на стачките в цяла Германия.
- 9 юни — SD става единствената агенция към NSDAP за политическо и контраразузнаване.
- 14 юли — Закон за основаването на нови партии.
- 20 юли — В Рим се подписва конкордат между Ватикана и Третия Райх.
- 22 септември — Гьобелс става министър на културата.
- 14 октомври — Германия излиза от Обществото на народите.
- 12 ноември — Избори за Райхстаг: 93 % от вота е за NSDAP. Населението одобрява политиката на Адолф Хитлер. Райхстагът изгубва властта си и изпълнява само декоративни функции.
[редактиране] Родени
- ? — Димитър Боснов, български футболист
- 9 януари — Уилбър Смит, африкански писател
- 13 януари — Мария Луиза Българска, българска княгиня
- 16 януари — Сюзън Зонтаг, американска писателка
- 18 януари — Йордан Соколов, български политик
- 2 февруари — Брана Црънчевич, сръбски писател
- 8 февруари — Хироки Косай, японски астроном
- 18 февруари — Йоко Оно,
- 21 февруари — Нина Симон, американска певица и пианистка († 2003 г.)
- 6 март — Стойчо Панчев, български академик на БАН
- 9 март — Панайот Щерев, Български аграрен учен, аграрикономист
- 9 март — Филип Рот, американски писател
- 14 март — Майкъл Кейн, британски актьор
- 29 март — Апостол Чачевски, български футболист и треньор по футбол
- 30 март — Борис Карадимчев, български композитор и преподавател
- 2 април — Константин Павлов, български поет и киносценарист
- 8 април — Тадеуш Василевски, полски историк
- 9 април — Жан-Пол Белмондо, френски актьор
- 12 април — Монсерат Кабайе, испанска оперна певица
- 15 април — Борис Стругацки, руски писател
- 25 април — Ицхак Финци, български актьор
- 1 май — Геласий, български митрополит († 2004 г.)
- 1 май — Васил Арнаудов, български диригент
- 1 май — Уве Гресман, немски поет и белетрист
- 3 май — Джеймс Браун, американски музикант
- 3 май — Рада Москова, българска сценаристка
- 11 май — Зоран Радмилович, сръбски актьор
- 12 май — Андрей Вознесенски, руски поет († 2010 г.)
- 28 май — Димитър Мишев, български инженер († 2003 г.)
- 29 май — Никола Пъдевски, български шахматист
- 14 юни — Светлин Русев, български художник, академик
- 22 юни — Димитър Казаков, български художник († 1992 г.)
- 25 юни — Георги Чакъров, български футболист
- 1 юли — Никола Лечев, Български волейболист
- 3 юли — Александър Фол, български историк-траколог († 2006 г.)
- 9 юли — Оливър Сакс, английски невролог и писател
- 23 юли — Ричард Роджърс, английски архитект
- 24 юли — Джон Анистън, американски актьор от гръцки произход
- 25 юли — Георги Атанасов, български политик
- 1 август — Антонио Негри, италиански философ-марксист
- 25 август — Том Скерит, американски актьор
- 31 август — Александър Лилов, български политик, учен
- 4 септември — Ричард Кастелано, американски актьор
- 11 септември — Уилям Пиърс, американски политик
- 23 септември — Иван Иконописов - Бебето, български плувец и ватерполист
- 29 септември — Янаки Градев, български общественик
- 2 октомври — Димитър Христов, български композитор
- 6 октомври — Хорст Бингел, немски поет и белетрист
- 10 октомври — Александър Миланов, български писател и преводач
- 28 октомври — Евтим Евтимов, български поет
- 28 октомври — Гаринча, бразилски футболист
- 3 ноември — Амартя Сен, индийски икономист, лауреат на Нобелова награда за икономика през 1998 г.
- 10 ноември — Кръстан Дянков, български журналист, фотограф и преводач на американска литература († 1999 г.)
- 12 ноември — Борислав Ивков, югославски шахматист
- незвестна дата — Такаюки Миками, японски каратист
- 19 ноември — Лари Кинг, американски журналист
- 8 декември — Спиро Дебърски, български футболист и треньор по футбол
- 14 декември — Людмил Кирков, български режисьор и актьор
- 15 декември — Иван Панев, български политик
- 22 декември — Иван Кънчев, български футболист
- 23 декември — Акихито, император на Япония
- 29 декември — Стоян Тарапуза, писател от Република Македония
[редактиране] Починали
- ? — Тодор Горчев, български футболист
- Йожен Гаяр, френски дизайнер и архитект
- Марко Иванов, български революционер
- Хенри ван Дайк, писател
- Щерю Божинов, български военен деец
- 17 януари — Луис Комфорт Тифани, американски художник и дизайнер
- 31 януари — Джон Голсуърти, британски писател
- 22 февруари — Арчибалд Нокс,
- 13 март — Андон Димитров, български революционер и общественик
- 19 април — Дончо Христов, български революционер
- 19 април — Стоян Георгиев, български революционер
- 22 април — Шандор Ференци, унгарски психоаналитик
- 29 април — Константинос Кавафис, гръцки поет (р. 1863 г.)
- 13 май — Петко Клисуров, български художник (* 1865)
- 27 май — Люба Ивошевич, поетеса, деец на БКП
- 20 юни — Клара Цеткин, германска социалистка
- 15 юли — Климент Бояджиев, български офицер (р. 1861 г.)
- 13 август — Хасан бей Прищина, албански политик
- 29 септември — Стоян Мандалов, български революционер
- 5 октомври — Николай Юденич,
- 11 октомври — Филаретос Вафидис, гръцки духовник
- 6 ноември — Андрей Ляпчев, български политик (р. 1866 г.)
- 4 декември — Стефан Георге, немски поет и есеист
- 8 декември — Гонбей Ямамото, Министър-председател на Япония
- 16 декември — Янаки Паскалев, български революционер
- 22 декември — Преподобна Стойна, българска ясновидка
[редактиране] Нобелови награди
- Физика — Ервин Шрьодингер, Пол Ейдриън Морис Дирак
- Химия — наградата не се присъжда
- Физиология или медицина — Томас Хънт Морган
- Литература — Иван Бунин
- Мир — Сър Норман Ейнджъл
Вижте също: